Мястото ѝ не е в клетка

Какво е клетъчното отглеждане?

Европейската Директива 99/74/ЕЕС за хуманно отношение към кокошките-носачки считано от 1 януари 2012 г. забранява използването на изключително малките батерийни клетки с минимална площ 550 кв.см. за всяка кокошка.

От тогава насам в България се използват уголемени клетки, които е задължително да осигуряват най-малко 750 кв.см. на кокошка, но само 600 кв.см. от тях са използваема площ, тоест всяка кокошка разполага с място по-малко от лист А4 (624 кв.см.). Минималната използваема височина е 45 см. Необходимо е също в клетките да има и оградена площ за гнездене, чесалка за нокти и кацалка, на която кокошките да могат да стоят.

Клетките се подреждат в редове на много етажи, като най-често етажите достигат до 5-6, а в едно хале се настаняват няколко хиляди кокошки. Лишени в голяма степен от слънчева светлина и в силно запрашен и наситен с амоняк въздух, кокошките прекарват целия си живот в клетката заедно с още между 20 и 80 себеподобни. Снасят до 300 яйца годишно, но след 12-18 месеца носливостта намалява и, понеже е икономически по-изгодно, се изпращат в кланица.

Защо е неприемливо отглеждането в клетки?

1. Движение

На птиците им е нужно повече място от това, което имат в клетките, за да могат да изразяват специфичното за вида си поведение като целодневно движение и търсене на храна с ровене и кълване, размахване на криле, протягане, къпане в прах, гнездене в уединение и стоене на кацалки за нощния сън. Проучвания потвърждават, че в клетките много от тези поведения са силно ограничени и кокошките не могат да изпълняват присъщите им дейности. Това води до фрустрация и стрес, които са крайно вредни за благосъстоянието на птиците.

2. Гнездене

Гнезденето е може би най-важната поведенческа нужда при кокошките-носачки. Те са силно мотивирани да търсят уединено място за гнездене, като тази мотивация се увеличава през периодите на яйцеснасяне. Ако достъпът им до места за гнездене е ограничен, показват признаци на фрустрация и стрес. Въпреки че обогатените клетки са снабдени с места за гнездене, претъпканите условия възпрепятстват кокошките, които са по-нискостоящите в йерархията, да достигнат до тях.

3. Търсене на храна и кълване

Търсенето на храна се смята за огромен приоритет за кокошките. 60% от времето си през активната част на деня кокошките прекарват в кълване и 34% — в ровене и търсене в земята, като при това естествено изтриват и подкъсяват ноктите си. В теления под на клетката ровенето и кълването не са възможни.

Макар че според законодателството е задължително в клетките да има монтирани подходящи приспособления за естествено изтриване на ноктите (ленти от шкурка или перфорирани метални пластини като ренде), те по никакъв начин не задоволяват естествената нужда от ровене и кълване. Когато това поведение е възпрепятствано в клетките, фрустрацията и стресът повишават агресията и водят до кълване на другите кокошки. Това представлява отклонено поведение за кълване в земята в търсене на храна.

За да се предотврати изкълваването, във фермите се практикува рутинно подрязване на човките на малките пиленца. Тази практика често води до постоянна болка в човката при всеки опит за хранене или кълване. Това не се практикува единствено при био отглеждане.

4. Прашни бани

Къпането с прах е естествено задоволително поведение с дълготрайни здравословни ползи (здраво оперение, намаляване на ектопаразити). Къпането с прах се състои от цяла последователност от движения. Според законодателството не е задължително клетките да са снабдени с приспособление за прашна баня, но дори ако собственикът при добро желание е поставил сандъче с пясък, често това не е достатъчно да удовлетвори тази нужда.

5. Кацане и почиване

Използването на кацалки е задължително за кокошките, защото се диктува от природен инстинкт — кокошките винаги спят нависоко, далеч от хищници. Ползването им през деня увеличава движението и заздравява костите. Обогатените клетки са снабдени с кацалки, но често няма достатъчно място всички кокошки да почиват на тях едновременно.

Те също са разположени ниско над земята, следователно не е ясно дали наистина допринасят към чувството за сигурност на птиците. По принцип те искат да стоят на високо именно за да се чувстват в безопасност.

Това е най-големият — и един от малкото — сектори в животновъдството, където животните са принудени да прекарват целия си живот затворени в клетки.

Какви са алтернативите и защо са по-добри?

Не е необходимо кокошки да се отглеждат в клетки. В много европейски страни повечето кокошки живеят във ферми с подово, свободно или био отглеждане. У нас обаче делът на кокошките в такива ферми без клетки по последни данни е едва 27%. Наясно сме, че дори тези алтернативи не са идеални. Основната разлика обаче е, че в сравнение с отглеждането в клетки, те дават на кокошките много повече възможности за изразяване на естественото им поведение.

Имат по-голяма свобода да правят собствен избор къде в помещението предпочитат да живеят, кои птици да избягват. Те могат да се движат в много по-голямо пространство. Могат да хвъркат и кацат. Имат възможност да избегнат нападенията на други птици. Способни са да ровят и кълват в земята или постелята и да си правят прашни бани — да се обсипват с пясък или други субстрати. Не стоят върху метална тел, която наранява краката им.

Не е нужно тези възприемчиви и общителни животни да прекарват целия си живот в клетка.

Каква е ситуацията в другите европейски страни?

В Австрия, Германия, Швейцария и други страни отглеждането на кокошки носачки в клетки е забранено от закона. Има все по-силна и неудържима тенденция за преминаване към яйца от ферми без клетки в цяла Европа и извън нея. Ако не я последваме, има опасност България да се превърне в своеобразен музей на жестокостта към животните.

Според проучване на “Галъп интернешънъл” от 2020 година трима от всеки четири българина намират клетъчното отглеждане за неморално, след като са налични по-хуманни алтернативи. Няма причина да изоставаме.

Как мога да допринеса за промяната?

В последните години все повече фирми обявяват, че се отказват от яйцата с код 3. Почти всички от най-големите вериги супермаркети реагираха на възмущението на своите клиенти и обещаха да спрат продажбата на яйца от клетъчно отглеждане, както на местно, така и на световно ниво. Компании от други сектори като хотели, производители на пакетирани храни или кафенета и ресторанти също поемат ангажименти за употреба само на яйца от ферми без клетки.

Постигнат е голям напредък, но борбата ни за по-добър живот на тези нежни птици тепърва започва. Промяната тръгва преди всичко от решението на всеки от нас да не купува яйца от ферми с клетки. Нека променим съдбата на кокошките-носачки и помогнем да се намали страданието им!

Присъединете се към общата борба за по-добър живот на животните, като подпишете декларацията и отказвате да купувате яйца, маркирани с код 3 за клетъчно отглеждане!

Подписвам